Пациенти разказват...

Здравейте.От 10 години съм с Лупус-изявен в засягане на стави,бъбреци и ПНС-инсулт+цереброваскулит.От миналата година започнах пулстерапия с урбазон и ендоксан-по 1 грам месечено.Направих 8 пулса и вече не издържам.Просто психически вече не мога.Преди съм се лекувала само при проява на лупуса с увеличаване на кортизона и пулс урбазон.Миналия месец когато лежах казах на докторката,че искам да ги спирам и тя ми направи изследвания за да може в най лошия случай да разредим пулсовете-да не са всеки месец.Но...вземайки си резултатите се остановява,че за 8 пулса те не само не са се подобрили,ами са станали по лоши от преди да започна това лечение.Не зная какво да правя...единствнното,което знам е,че няма да отида повече там.Не искам повече да ме мъчат по този начин.Ако ще живея така, по добре да не...Решила съм да спра дотук,но много ме е страх.Докторката каза да се запиша отново за пулс за следващия месец,но аз не го направих.Бих опитала всичко друго,но не и да се върна към това лечение.Кажете ми какво да правя?Не вярвам в достигане на ремисия по този начин.Не вярвам на докторите....и не преставам да плача.Страх ме е...

Както казва админа всичко си е личен избор,пулсовете са гадория истина си е, особено първите/тези всеки месец/ Аз имам 12 пулса и още от първия имаше някакъв ефект, но всеки организъм е различен особено отнася ли се за Лупуса. Пулсовете ми помогнаха смея да твърдя да достигна ваче 9 годишна ремисия /с леки оплаквания/С хиляди странични ефекти пак бих почнала пулс ако се наложи,опитай да бъдеш по позитивна, никога не се отказвай, споделяй с близките си и най вече кажи на себе си че не се болна, смени си името във форума защото постоянните лоши мисли,оплаквания няма да ти помогнат при тази болест, а напротив само ще я възбуждат все повече и повече.

именно...както казва горе колежката....половината от борбата ви с болестта и живота с нея е да приемете мисълта...ама не приемане от типа "лягам и умирам" а позитивно..."ще живея и ще преживея и това"...хората около вас са тези които ще ви носят усмивки...които ще ви повдигат самочувствието...бъдете от помощ и на другите...не е нужно да си, болен за да имаш нужда от помощ...ще имате и своите лоши дни...ще има гадене...неразположение...ще има дни в болницата...просто трябва да знаете че има и по зле от вас...че има хора които носят болести от които не могат да стават от леглото...просто живейте ...за вас и заради другите...това трябва да ви крепи

Благодаря ви за окуражаването.Вече месец от последния пулс се опитвам да не мисля за това,че съм болна и мисля,че се чувствам по добре.Пия си ежедневната доза/10мг преднизолон,плавекс,ескимо и калции/ и се опитвам да живея както всички останали хора-без непрекъснато да ходя по доктори.Стремя се да се преборя с един от страничните ефекти на кортизона,а именно да сваля някой от излишните килограми и се надявам нещата да се подобрят-с по малко стрес/което с ежемесечните пулсове ми беше непосилно/и повече любов.Е,това е от мен засега.Вярвам,че има начин и аз ще го намеря.