ТЕСТОВЕ ЗА ОЦЕНКА НА СЛЕ

Тестове за бъбречна болест- няколко теста се правят, за да се оцени пациент с бъбречна болест.
-измерване на нивото на филтрация на гломерулите и протеинурия- нивото на филтрация на гломерулите е мярка за ефективността на бъбреците при филтриране на кръвта и възможността им да изхвърлят продукти от метаболизма.Типично се прави като се събира 24-часова проба, за да се измери клирънса на креатинина.24-часовата проба може да се ползва и за оценка на загубата на протеини.
-отношение протеини/креатинин -теста е полезен за да измерва протеиновите загуби и е полезен за пациентите
-анализ на урина/уринализа/- индикира присъствието или развитието на бъбречна болест.За пример протеинурията може да бъде надежден индикатор за бъбречна болест. Присъствието на еритроцити, левкоцити, части от клетки в урината индикира бъбречна болест.
-измерване на концентрацията на серумния креатинин- креатинина е отпадъчен продукт от мускулния метаболизъм който се изхвърля от бъбреците.Загубата на бъбречна функция като следствие на lupus nephritis причинява увеличение на серумните нива на креатинина.Концентрацията на креатинина в серума може да се използва за определяне на нивото на бъбречно увреждане.
-бъбречна биопсия- използва се за определяне на присъствието на имунни комплекси , степента и типа на възпаления в гломерулите.Диагностицирането на степента и типа възпаление може да подпомогне определянето на третираща програма за лупус.

Малка лента филтърна хартия се поставя във всяко око, в ниската част на клепачите. След това очите се затварят за 5 мин. След изтичане на времето хартията се взима и изследва за влажност. Има вероятност теста да е леко некомфортен за очите.Теста е негативен когато има наличие на повече от 10 mm влажност върху филтърната хартия в рамките на 5 минути.
Двете очи нормално секретират едно и също количество сълзи.

Този тест обикновено се прави, за да се установи наличието на Синдром на Сьогрен.Кожата по повърхността на жлезата се остъргва( почиства) и може да се инжектира локален анестетик.Вкарва се игла в жлезата и с нейното изваждане малка част от тъкан се взема като проба.
Може да се изпита неприятно парене или щипене когато се инжектира локалния анестетик.Когато се вкара иглата може да се изпита и дискомфорт за няколко минути, а областта на обработеното място остава чувствителна няколко дни.

Локален анестетик се инжектира, и игла се вкарва в мускула.Малко парченце от мускула остава в иглата при изваждането и.Понякога има нужда от изрязване на малко парче кожа, за да се вземе проба от мускула.
Зоната остава с леки болки и щипене при внасяне на анестетика.Усеща се вкарването и изкарването на иглата и манипулацията, но не трябва да има болка.Когато отмине действието на упойката зоната остава чувствителна на допир и натиск за около седмица.
Мускулната биопсия може да разкрие следните проблеми:
-атрофия ( загуба на мускулна маса)
-некроза ( загиване на тъкан) на мускулни влакна
-възпаление на мускул
-некротизиращ васкулит
-миопатични изменения ( разрушаване на мускул)
-мускулна дистрофия.