ИНФОРМАТИВНА РУБРИКА ЗА SLE

ВЪВЕДЕНИЕ
SLE е хронично, мултисистемно възпалително заболяване на съединителната тъкан с вероятна автоимунна етиология, което е с неизвестен засега причинител и засяга ставите, бъбреците, черния дроб, и има сериозни кожни и съдови поражения по стените на органите и поразява обикновено млади или по-възрастни жени в детеродна възраст.
Диагностицирането включва клинични и серологични критерии.Третирането на тежки активни болестни SLE-състояния изисква употребата на кортикостероиди, често хидроксихлороквин и понякога имуносупресанти.
В повечето случаи близо 70-90% от носителите са жени (обикновено в детеродна възраст). SLE е много по-често срещан при черни отколкото при бели жени.Често засяга пациенти и в неонатална възраст. В световен мащаб се наблюдава ръст при леките форми на SLE. В някои страни заболеваемостта от SLE конкурира тази от RA.
SLE задейства от засега неизвестни причини, които дават резулат в автоимунна реакция на генетично предразположени хора. Някои лекарства (например хидралазин, прокаинамид) дават лупусно-сходни симптоми.
Болестта се наблюдава като превалентна при жени в Азия, Африка и при такива с испано- или нативен американски произход, но това може да е резултат от социоикономически фактори.
10 % от пациентите с лупус са мъже.Композицията на пациентите с лупус се мени съобразно района в който се живее.Той е много по-чест при афро-американци и азиато-американци( не знам как се казва тази смесена раса) в САЩ.И така че тук има генетични следи които още не разбираме.
Средното време за диагностициране на е между 20-та и 30-та година от живота(в САЩ).В Швеция обаче например възрастта за задействане на лупус е късни 30 и ранни 40-години от живота, отново фактор който може да има влияние и то в генетичен аспект.
Лице с родител или брат/сестра, което е развило състоянието има 10% шанс да развие също болестта. Само 5% от децата на лупусно болни майки развиват болестта.
Обикновено проявленията включват артралгии и артрити, маларийни и други кожни обриви, плеврити или перикардити, бъбречни или ЦНС-поражения както и хематологична цитопения.
Преди макар и смятана за рядка болест, в САЩ е установено че SLE имат между 300,000 и 1.5 млн. души. Това я прави по-разпространена от церебралната парализа и жлъчната фиброза.
В световен мащаб консервативното мнение е, че има над 5 млн. души страдащи от болестта.

История
Източника на името “лупус” не е много ясен. Всички обяснения се отнасят отчасти към пеперудообразен обрив, който болестта класически оставя по носа и скулите на поразените. В много източници се споменава че лекари отнасят обривите с подобие на фигура на вълк.
В други източници се споделя мнението, че обривите, които са били много по-тежки в предишни векове (поради липса на подходящо лечение) напомнят ухапвания от вълк.
В действителност обаче термина “лупус” не идва от латинската дума за вълк, а от френска дума описваща вид маска носена от жени, които вероятно са имали обриви по лицата си.
Историята на SLE може да се раздели на три периода – класически, неокласически и модерен.
Класическия период започва, когато болестта за първи път е идентифицирана през Средновековието и са описани дерматологичните прояви, които тя оставя.Термина “лупус” е внесен от лечителя от 12-ти век Роджериус, който го използвал , за да опише типични обриви по скулите.
Неокласическия период започва от разпознаването през 1872 г. на системните прояви на болестта от Морис Капоси.
Модерния период започва през 1948 г. с откриването на лупусните клетки.
Подходящо лечение е открито за пръв път 1894 г. когато хинина се споменава като ефективна терапия. Четири години по-късно използването на салицилати в допълнение на хинина е отбелязано да носи далеч по-голям успех в третирането. Това са най-големите успехи на това време и то до средата на 20-ти век, когато Хенч открива ефикасността на кортикостероидите.