Усложненията и прогнозата

Развитието е обикновено хронично, повтарящо се и непредивидимо. Ремисиите могат да продължават в течение на години. Ако първоначалната остра фаза на болестта се контролира, дори когато е много тежка (напр. с церебрална тромбоза или тежки нефрити), то дългосрочната прогноза е обичайно добра.
10-годишния период на преживелите в развитите страни е по-голям от 95%.Подобрената прогноза е в резултат на по-ранното диагностициране и по-ефективната терапия. По-усложнените форми на болестта се нуждаят от по-токсични терапии, което обикновено увеличава риска от фатален изход. Примери на подобни усложенения включват инфекции от употреба на имуносупресанти и болест на коронарната артерия от употребата на кортикостероиди.
Прогнозата е нормално по-лоша за мъжете и децата, отколкото за жените и ако симптомите се появят след 60-тата година болестта е с тренд да протича по много по-благоприятен начин.
Тест за Anti-dsDNA е единствения маркер за прогноза при SLE, а anti-Sm(Anti-Smith) е най-чувствителния тест.

Тежък лупусен хемофагоцитен синдром е рядка форма на проява на SLE, с треска и остра панцитопения описана в източници с Азиатски ( и в частност с Китайски произход), измежду които SLE има високи нива на инцидентност. Костния мозък показва нарастване и разпространение на реактивни хистиоцити, с фагоцитоза на хематопоитични клетки (пример за реактивен хемофагоцитен синдром). Няма доказателства за скрита инфекция. Пациентите отговарят своевременно на приложените кортикостероиди.